Римски стадион

Стадионът на Филипопол е изграден в началото на ІІ в. при император Адриан. Разположен е в северния край на укрепения град, между двете крепостни стени, в естествената гънка между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе. Съоръжението с приблизителни размери 240 м дължина и 50 м ширина е събирало около 30 000 зрители. Сега, след скорошната му реконструкция, той е възроден за нов живот и върху 14-те реда мраморни седалки можете да седнете и днес. В съвременния облик на града Стадионът на Филипопол се намира под главната пешеходна улица на Пловдив. Северната му част е достъпна за посетители. Може да се види също част от градската стена, построена през 172 г. при царуването на император Марк Аврелий, и основите на Римския акведукт на Филипопол.                                                                              

Според епиграфските и нумизматични паметници в града периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция. Във връзка с посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски. Игрите били организирани от Общото събрание на провинция Тракия. В тяхна чест монетарницата на Филипопол секла специални монети с лика на властващия император и с образи от спортни състезания, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, доказва, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почитан със състезания в стадиона на Филипопол.

Атлетите се състезавали в две възрастови категории – мъже и момчета. Игрите са се ръководили от агонотети (спортни организатори). Започвали със състезание за глашатаи и тръбачи. Спортните надпревари били съпътствани и от музикални, поетически и артистични състезания.

Местата за зрителите са на 14 реда, прекъснати на места от стълбищни пътеки, които достигат до пистата. Седалките са изработени от монолитни мраморни блокове, а челата на някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. На пл. “Римски  стадион” е експонирана северната дъговидна част на стадиона (сфендона). Под амфитеатралните редове седалки (кавея) е изграден засводен вход, който свързва пистата с подземен проход-улица, прокопан в естествения терен. Над свода е била изградена ложа. В северната страна на коридора е разкрит сектор от крепостната стена на Филипопол, изградена през ІІ в. и ремонтирана през ІІІ-ІV в.; през ІV в. тази зона е пресечена от античен акведукт.

И на филипополския стадион (както по принцип в сградите за зрелища из цялата империя) почетните зрителски места са надписани. Открити са седалки с гръцки надписи, които доказват наличието на специални места за лица с висок социален статус.

Централният вход на стадиона е оформен от зидани стълбове - пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична украса. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.

Можете да слезете в подземното пространство на площада, на оригиналното ниво на античния град. Достъпни за посетители са част от пистата, полукръглата част със седалки за зрители (сфендона) и панорамна стена с възстановка на изчезналото пространство на съоръжението. По протежение на главната улица са обозначени разкритите елементи от стадиона.

Римският стадион е обявен за национална културна ценност през 1995 година.

Стадионът е посещаван от най-малко четирима римски императори - Публий Елий Траян Адриан (Publius Aelius Traianus Hadrianus), Марк Аврелий Север Антонин Август (Marcus Aurelius Severus Antoninus Augustus), Елагабал (Elagaballus) и Марк Юлий Филип (Marcus Julius Philippus).